~&*~ Орехова приказка~*

Тук съм!!!

И душата си в черупка на орех събрах...

Стоиш под дървото

и прегръщаш снагата ми ~

днес дънер чакащ...

БРОИШ ЛИСТИТЕ...

А орехът~дом,

приютил с нежност Сърцето ми,

остава за теб все още скрит...

Стоиш.

Тъй ненужен си.

Сам.

~&*~

С Любов не на човек

АЗ ГЛЕДАМ В ТЕБ...

Стигнал си вече

до дървото на дните ми ~ знаещ.

Аз съм ТУК!

Аз съм някъде там...

Скрит съм сред клоните ~*

~&*~

Изведнъж от небето пух заваля

и в ръцете на ореха спря.

А дъга ~ обет венец

над челото ти спря...

С Любов не на човек аз гледам те!!!

Тук съм.

Знаеш това ~*

За тебе дошъл съм от онез времена...

Любими мой, Ангел ~*

Тъй нещастен в тоз свят...

ЧУЖД ТИ Е.

~&*~

Черупката, приютила душата ми -

кристал и дъга.

КАТО ТВОЯТА Е...

Този венец над челото ти -

Не напразен е ~*

Знак, който спомня ти

Децата на Времето,

дето Господарят ни

във всички посоки,

като семена разпиля...

~&*~ ЕТО, ПРИПОМНЯМ ТИ.

Казвам ти пак...

За тебе съм тук.

Аз и другите - цяла орехова гора!

Корените ни сплитат се...

В недрата на Земята прегръщат

самотните си ръце и лица,

а после горе...

в черупка на орех затварят се ~*

Малко отпаднал си...

Нямаш сили да протегнеш ръка,

затова само приклекнал стоиш  в ствола ми

и целуваш земята,

дето Дом е

за всички Деца семена ~*

~*&~

броене напред...

ден Първи от  август

стрита вечност ~ 2011

Л-Е

http://www.vbox7.com/play:7c948d0473