Ореол от слънца пали залеза...
Ти си моят Амон, аз бях твоя Карнак...
Горда сянка по стълбите слиза.
Нил е само река, дето тръгва нанякъде,
без да търси морета за вливане.
Сред пустинята - дом. В слепотата - мираж.
Премълчаната честност е пагубна.
Бедуинското село се срива под вятъра.
Ореол от слънца пали залеза.
Припознах Синухе като древен копнеж.
На любов ме научи омразата.
Имам още Египет. По-мъртъв от теб.
А когато го губя съм вярваща.
март, 2008
Луксор
Горда сянка по стълбите слиза.
Нил е само река, дето тръгва нанякъде,
без да търси морета за вливане.
Сред пустинята - дом. В слепотата - мираж.
Премълчаната честност е пагубна.
Бедуинското село се срива под вятъра.
Ореол от слънца пали залеза.
Припознах Синухе като древен копнеж.
На любов ме научи омразата.
Имам още Египет. По-мъртъв от теб.
А когато го губя съм вярваща.
март, 2008
Луксор
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
...........................................
