Ореол от слънца пали залеза...
Ти си моят Амон, аз бях твоя Карнак...
Горда сянка по стълбите слиза.
Нил е само река, дето тръгва нанякъде,
без да търси морета за вливане.
Сред пустинята - дом. В слепотата - мираж.
Премълчаната честност е пагубна.
Бедуинското село се срива под вятъра.
Ореол от слънца пали залеза.
Припознах Синухе като древен копнеж.
На любов ме научи омразата.
Имам още Египет. По-мъртъв от теб.
А когато го губя съм вярваща.
март, 2008
Луксор
Горда сянка по стълбите слиза.
Нил е само река, дето тръгва нанякъде,
без да търси морета за вливане.
Сред пустинята - дом. В слепотата - мираж.
Премълчаната честност е пагубна.
Бедуинското село се срива под вятъра.
Ореол от слънца пали залеза.
Припознах Синухе като древен копнеж.
На любов ме научи омразата.
Имам още Египет. По-мъртъв от теб.
А когато го губя съм вярваща.
март, 2008
Луксор
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados
...........................................
