Jan 17, 2009, 9:27 AM

Ореол от слънца пали залеза... 

  Poetry » Other
1361 0 30
Ти си моят Амон, аз бях твоя Карнак...
Горда сянка по стълбите слиза.
Нил е само река, дето тръгва нанякъде,
без да търси морета за вливане.
Сред пустинята - дом. В слепотата - мираж.
Премълчаната честност е пагубна.
Бедуинското село се срива под вятъра.
Ореол от слънца пали залеза.
Припознах Синухе като древен копнеж.
На любов ме научи омразата.

Имам още Египет. По-мъртъв от теб.
А когато го губя съм вярваща.



март, 2008
Луксор

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??