Орхидея
732
0
0
Съмва се и слънчевият лъч,
отразен в съседския прозорец,
усмихва се на орхидеята,
надничаща към улицата сънна.
„О, миг поспри!”
След теб ще плъпнат мравките
със фарове, със брони и мигачи,
и ще се срути магията на утрото…
Във бъркотията на дневна светлина,
илюзии безброй ще затанцуват
и с лакти и копита те ще гонят
миражите на своето „безсмъртие”.
Но, ето идва залезът отруден,
с клепачи от умора натежали,
и в полудрямката си мисли, че сънува,
Орхидея, която с него се сбогува…
Константин Корадов
18.04.2018 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Корадов Все права защищены
