Съмва се и слънчевият лъч,
отразен в съседския прозорец,
усмихва се на орхидеята,
надничаща към улицата сънна.

„О, миг поспри!”
След теб ще плъпнат мравките
със фарове, със брони и мигачи,
и ще се срути магията на утрото…

Във бъркотията на дневна светлина,
илюзии безброй ще затанцуват
и с лакти и копита те ще гонят
миражите на своето „безсмъртие”.

Но, ето идва залезът отруден,
с клепачи от умора натежали,
и в полудрямката си мисли, че сънува,
Орхидея, която с него се сбогува…

Константин Корадов
18.04.2018 г.