Ори, орачо!
Ори, орачо!
Изори пустеещи поля
(те са толкоз много).
За тях, аз помня,
дядо кървави сълзи проля!
Умря без да си ги върне,
тютюн и грозде пак да зърне.
В тез земи мойта баба, със сърп и песни на уста
кърми и в люлката люля многобройна челяд.
Сега я няма ни люлката, ни песента!
Получих ги след толкова години,
богата съм на думи и хартия. Дните ми
минават в клетви неми и в немотия.
Ех, пуста орисия!
Не вижда се от нийде слънце.
Няма и месия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
