Ори, орачо!
Изори пустеещи поля
(те са толкоз много).
За тях, аз помня,
дядо кървави сълзи проля!
Умря без да си ги върне,
тютюн и грозде пак да зърне.
В тез земи мойта баба, със сърп и песни на уста
кърми и в люлката люля многобройна челяд.
Сега я няма ни люлката, ни песента!
Получих ги след толкова години,
богата съм на думи и хартия. Дните ми
минават в клетви неми и в немотия.
Ех, пуста орисия!
Не вижда се от нийде слънце.
Няма и месия!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
