19 окт. 2014 г., 11:06

Ориентир

1.1K 0 1

Веднъж загубиш ли се в мрака

на дебрите които само чакат

скрити зверове зад всяка драка

без милост тебе да захапят.

 

Безсмислено е там да викаш

едва ли някой точно теб ще чуе.

По-добре тиши и си кротувай,

че с гласа си звровете ще разбудиш.

 

Забравил ли си там компаса,

ориентир ще са звездите и луната.

Най-вярната посока е която,

единствено на себе си разчиташ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам защо, но това стихотворение по странен начин ми напомни за Дантиевия лес и сякаш възкреси пред мен невероятните илюстрации на Гюстав Доре. Още пазя вкъщи "Ад" на Данте с тези невероятни рисунки.
    Много старо издание - огромен формат. По този начин, Христина, ти ме върна към детството ми, когато тези рисунки предизвикваха въображението ми и изпитвах страх и ужас от тъмнината населена със "скрити зверове".
    Странно, но се оказах се подготвен за неочаквания ти и силен финал:

    "Забравил ли си там компаса,
    ориентир ще са звездите и луната.
    Най-вярната посока е която,
    единствено на себе си разчиташ."

    Подготвен може би, защото през целия си земен път съм разсъждавал върху това, че един човешки живот може да се смята за истински осмислен, само ако ни доведе до заключения противоречащи на тези достигнати от човечеството за цялото му историческо развитие!

    Поздравление за текста ти - една много сериозна мисловна провокация!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...