Divergent (Христина)
6 32
19.10.2014 г., 11:06 ч.

Ориентир 

  Поезия » Философска
708 0 1

Веднъж загубиш ли се в мрака

на дебрите които само чакат

скрити зверове зад всяка драка

без милост тебе да захапят.

 

Безсмислено е там да викаш

едва ли някой точно теб ще чуе.

По-добре тиши и си кротувай,

че с гласа си звровете ще разбудиш.

 

Забравил ли си там компаса,

ориентир ще са звездите и луната.

Най-вярната посока е която,

единствено на себе си разчиташ.

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам защо, но това стихотворение по странен начин ми напомни за Дантиевия лес и сякаш възкреси пред мен невероятните илюстрации на Гюстав Доре. Още пазя вкъщи "Ад" на Данте с тези невероятни рисунки.
    Много старо издание - огромен формат. По този начин, Христина, ти ме върна към детството ми, когато тези рисунки предизвикваха въображението ми и изпитвах страх и ужас от тъмнината населена със "скрити зверове".
    Странно, но се оказах се подготвен за неочаквания ти и силен финал:

    "Забравил ли си там компаса,
    ориентир ще са звездите и луната.
    Най-вярната посока е която,
    единствено на себе си разчиташ."

    Подготвен може би, защото през целия си земен път съм разсъждавал върху това, че един човешки живот може да се смята за истински осмислен, само ако ни доведе до заключения противоречащи на тези достигнати от човечеството за цялото му историческо развитие!

    Поздравление за текста ти - една много сериозна мисловна провокация!
Предложения
: ??:??