31 мар. 2014 г., 01:13

Орис

590 0 0

Имам си брат един и той ми е най любим.

Имам и сесричка една, малка, и

друга по-голяма сестра.

С тях заедно рано останахме без баща.

 

Но имаме майка много добра

и всички ние решихме да и

подадем ръка - нали сме нейни деца.

Така се завъртя света, че и за нея

се борихме неведнъж или два.

 

Ей такава е наш'та съдба,

да се борим не за едно или две неща.

Но се справяме - засега, защото си имаме

майка една, а ние сме нейни деца!

 

Сега вие решете дали сме добри

и лесно ли е да се борим с

всички удари поднасяни

от всички страни?

 

Не не се оплаквам,

 знам че има и други с по-лоша съдба.

И те също се борят със всички сили

и вървят напред търсейки една по ярка светлина.

Такава е нашта история досега,     

ще ви разкажа и друго, но не сега.

Може би когато и ние намерим

тази дълго търсена, ярка светлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Денчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...