Mar 31, 2014, 1:13 AM

Орис

  Poetry
591 0 0

Имам си брат един и той ми е най любим.

Имам и сесричка една, малка, и

друга по-голяма сестра.

С тях заедно рано останахме без баща.

 

Но имаме майка много добра

и всички ние решихме да и

подадем ръка - нали сме нейни деца.

Така се завъртя света, че и за нея

се борихме неведнъж или два.

 

Ей такава е наш'та съдба,

да се борим не за едно или две неща.

Но се справяме - засега, защото си имаме

майка една, а ние сме нейни деца!

 

Сега вие решете дали сме добри

и лесно ли е да се борим с

всички удари поднасяни

от всички страни?

 

Не не се оплаквам,

 знам че има и други с по-лоша съдба.

И те също се борят със всички сили

и вървят напред търсейки една по ярка светлина.

Такава е нашта история досега,     

ще ви разкажа и друго, но не сега.

Може би когато и ние намерим

тази дълго търсена, ярка светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...