Mar 31, 2014, 1:13 AM

Орис

  Poetry
592 0 0

Имам си брат един и той ми е най любим.

Имам и сесричка една, малка, и

друга по-голяма сестра.

С тях заедно рано останахме без баща.

 

Но имаме майка много добра

и всички ние решихме да и

подадем ръка - нали сме нейни деца.

Така се завъртя света, че и за нея

се борихме неведнъж или два.

 

Ей такава е наш'та съдба,

да се борим не за едно или две неща.

Но се справяме - засега, защото си имаме

майка една, а ние сме нейни деца!

 

Сега вие решете дали сме добри

и лесно ли е да се борим с

всички удари поднасяни

от всички страни?

 

Не не се оплаквам,

 знам че има и други с по-лоша съдба.

И те също се борят със всички сили

и вървят напред търсейки една по ярка светлина.

Такава е нашта история досега,     

ще ви разкажа и друго, но не сега.

Може би когато и ние намерим

тази дълго търсена, ярка светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....