31.03.2014 г., 1:13

Орис

588 0 0

Имам си брат един и той ми е най любим.

Имам и сесричка една, малка, и

друга по-голяма сестра.

С тях заедно рано останахме без баща.

 

Но имаме майка много добра

и всички ние решихме да и

подадем ръка - нали сме нейни деца.

Така се завъртя света, че и за нея

се борихме неведнъж или два.

 

Ей такава е наш'та съдба,

да се борим не за едно или две неща.

Но се справяме - засега, защото си имаме

майка една, а ние сме нейни деца!

 

Сега вие решете дали сме добри

и лесно ли е да се борим с

всички удари поднасяни

от всички страни?

 

Не не се оплаквам,

 знам че има и други с по-лоша съдба.

И те също се борят със всички сили

и вървят напред търсейки една по ярка светлина.

Такава е нашта история досега,     

ще ви разкажа и друго, но не сега.

Може би когато и ние намерим

тази дълго търсена, ярка светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...