vanicheto (Ваня Василева)
23 29
10 июн. 2009 г., 08:17

Орис 

  Поэзия » Философская
595 0 3

Раздавам късчета обич  по пътя си -
искрици жарава от родния дом,
парещи огнени знаци,
за да не забравя корените си.

Събирам късчета радост по пътя си -
весели слънчеви зайчета,
мои палави спътници,
с които следвам посоката.

Търся болката човешка по пътя си,
за да я пречистя и върна като усмивка,
ласкава дума или ръка за подкрепа,
с които себе си да изтръгна
от бездушието  около мен.

И така - ден след ден,
докато стигна края,
богата с разпиляното, родило добро;
силна с белезите от изранената си душа;
но дарена щедро
                   и благодарна
                                 на щастливата си  съдба...

© Ваня Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да раздваш "късчета обич" и събираш "късчета радост по пътя си" е нещо невероятно трудно, но ти си го постигнала.
    "Орис" е прекрасно стихотворение...Изводите ти относно харесването са грешни. Не спирай да пишеш.Поздравления и от мен. Дими
  • Благодаря много! По всичко личи, че само на мене и на Вас харесва...
  • Много ми харесва. Прексрасно е!
Предложения
: ??:??