Орис
Раздавам късчета обич по пътя си -
искрици жарава от родния дом,
парещи огнени знаци,
за да не забравя корените си.
Събирам късчета радост по пътя си -
весели слънчеви зайчета,
мои палави спътници,
с които следвам посоката.
Търся болката човешка по пътя си,
за да я пречистя и върна като усмивка,
ласкава дума или ръка за подкрепа,
с които себе си да изтръгна
от бездушието около мен.
И така - ден след ден,
докато стигна края,
богата с разпиляното, родило добро;
силна с белезите от изранената си душа;
но дарена щедро
и благодарна
на щастливата си съдба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Василева Всички права запазени
