9 авг. 2009 г., 20:34
Орисана красота
В красотата ли съм влюбен,
или в прокълнатата съдба -
да е далече любовта ми,
дори да е до мен сега…
Копнея, виждам я и плача,
че истинска е любовта,
но пак орисана е красотата -
далеч е тя и има си съдба.
Това е то… намираш любовта си,
случайно случила се е съдба…
Усмихваш се на времето със нея, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация