Орисана красота
Орисана красота
В красотата ли съм влюбен,
или в прокълнатата съдба -
да е далече любовта ми,
дори да е до мен сега…
Копнея, виждам я и плача,
че истинска е любовта,
но пак орисана е красотата -
далеч е тя и има си съдба.
Това е то… намираш любовта си,
случайно случила се е съдба…
Усмихваш се на времето със нея,
а после пак ще плачеш в самота.
Такъв е той, животът - „справедлив” е!
Докосва те до любовта…
Живееш и изпитваш радост под звездите,
а после страдаш в самота.
© Михаил Михайлов All rights reserved.
