ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
331 2530
4 сент. 2021 г., 21:57

Орисани 

  Поэзия
271 0 2

 

Заповядай, мое вдъхновение!
Влезни, направих ти кафе.
Не, няма да ти искам обяснение,
с кого било си и къде.
Не казвай, че добре ти е било
без мен, бездомно да се скиташ.
Е, сядай и добре си ми дошло.
Макар за кратко, но… ми липсваше.
С теб винаги си казвам: “Мога!“
До мен ли си, не ме е страх. 
Като Сизиф, по стръмното на склона
намирам сили да поема пак.
Ти си песен, с която заспивам,
молитва, прошепната в нощта.
Върху листа вълнуваща рима. 
Чудна пътека, по която вървя.
С теб мога да превзема върхове.
И сто реки в морето да ги влея.
Да впрегна всички ветрове,
които семенца̀ от тебе да посеят.
Подавам ти ръка, вдъхновение.
Та ние сме завинаги орисани 
в едно да бъдем, неразделни.
Бъди ми ключ към всякое обичане. 

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??