Орисани
Заповядай, мое вдъхновение!
Влезни, направих ти кафе.
Не, няма да ти искам обяснение,
с кого било си и къде.
Не казвай, че добре ти е било
без мен, бездомно да се скиташ.
Е, сядай и добре си ми дошло.
Макар за кратко, но… ми липсваше.
С теб винаги си казвам: “Мога!“
До мен ли си, не ме е страх.
Като Сизиф, по стръмното на склона
намирам сили да поема пак.
Ти си песен, с която заспивам,
молитва, прошепната в нощта.
Върху листа вълнуваща рима.
Чудна пътека, по която вървя.
С теб мога да превзема върхове.
И сто реки в морето да ги влея.
Да впрегна всички ветрове,
които семенца̀ от тебе да посеят.
Подавам ти ръка, вдъхновение.
Та ние сме завинаги орисани
в едно да бъдем, неразделни.
Бъди ми ключ към всякое обичане.
© Даниела Виткова All rights reserved.
