Човек (Анна Станоева)
190 4960
29 апр. 2014 г., 23:05

Орисия 

  Поэзия » Другая
1028 0 6

 

 

 

Прашен е пътят, по който вървя

и езерата ми – в синьо премрежени,

парят безсилно, като коприва в дъжда,

а баирът над тях белочерен е…

 

И защото съм пръ′жар ли, някак си знам,

жар-пожарища лесно не гаснат,

но след всеки пожар, тръгнал вляво, хей там,

всяка орис към пътник е тласната.

 

Ще го следва докрай, той ще кривва встрани,

ще опитва да следва мечтите си,

но на всекиго дал, път различен, нали!?

Аз съм орниче, дар от дедите ми.

 

 

 

 

*Нива, получена чрез изсичане и запалване на дърветата, се нарича пръжар,

а обработваната земя – орниче.

 

 




© Анна Станоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??