Прашен е пътят, по който вървя
и езерата ми – в синьо премрежени,
парят безсилно, като коприва в дъжда,
а баирът над тях белочерен е…
И защото съм пръ′жар ли, някак си знам,
жар-пожарища лесно не гаснат,
но след всеки пожар, тръгнал вляво, хей там,
всяка орис към пътник е тласната.
Ще го следва докрай, той ще кривва встрани,
ще опитва да следва мечтите си,
но на всекиго дал, път различен, нали!?
Аз съм орниче, дар от дедите ми. ...