25 июн. 2012 г., 13:23

Орисия

567 0 3

 

ОРИСИЯ

 

Има моменти, в които талантът ти блика

под път и над път, и отсам и отвъд.

Идват тогава на буйни талази

развихрени пламенни чувства,

в миг се преплитат любов и омраза,

няма никъде празно, нито пък пусто.

И животът ти става прекрасен.

 

Ала когато излезеш от образ и фраза –

 Бог да те пази!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не го разбирам това влизане и излизане,не крие ли опасност от прищипване на пръстите?Аз бих предпочела да съм сърцето си,колкото и объркващо да е.
  • "От гняв и обич изнемогвам" - мисля, че е типичното състояние на творец като теб, а великолепните ти произведения - и поетичните, и прозаичните, ме убеждават, че е така. Дано Бог те пази и никога да не излизаш от образ и фраза!
    Сега си успял да представиш само с една миниатюра орисията на твореца. Браво!
  • Харесах

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...