9 авг. 2011 г., 12:24

Орисия 

  Поэзия » Другая
501 0 1
Посрещаме живота с плач
и с отворени ръце,
енергията в нас прелива,
а времето ни не достига...
Навред го пожелават
с мир и рози във ръка,
но за миг се той прекърши
като младичка върба.
Както с плач посрещнахме те,
с плач изпращаме сега,
все плачат за живеца, за
прекършената младичка върба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??