9 авг. 2011 г., 12:24

Орисия

589 0 1

Посрещаме живота с плач
и с отворени ръце,
енергията в нас прелива,
а времето ни не достига...

Навред го  пожелават
с мир и рози във ръка,
но за миг се той прекърши
като младичка върба.

Както с плач посрещнахме те,
с плач изпращаме сега,
все плачат за живеца, за
прекършената младичка върба.

Кръговратът, явен,
стои и те напътства:
"свърши си работата
и си върви"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Живота" е натрапчивото присъствие във всичките четири куплета. Избягвай повторенията, особено когато накъртват при прочит! Губят се ритъм и рима на места!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...