9 авг. 2011 г., 12:24

Орисия 

  Поэзия » Другая
487 0 1

Посрещаме живота с плач
и с отворени ръце,
енергията в нас прелива,
а времето ни не достига...

Навред го  пожелават
с мир и рози във ръка,
но за миг се той прекърши
като младичка върба.

Както с плач посрещнахме те,
с плач изпращаме сега,
все плачат за живеца, за
прекършената младичка върба.

Кръговратът, явен,
стои и те напътства:
"свърши си работата
и си върви"...

© Любен Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Живота" е натрапчивото присъствие във всичките четири куплета. Избягвай повторенията, особено когато накъртват при прочит! Губят се ритъм и рима на места!
Предложения
: ??:??