Орисия
Посрещаме живота с плач
и с отворени ръце,
енергията в нас прелива,
а времето ни не достига...
Навред го пожелават
с мир и рози във ръка,
но за миг се той прекърши
като младичка върба.
Както с плач посрещнахме те,
с плач изпращаме сега,
все плачат за живеца, за
прекършената младичка върба.
Кръговратът, явен,
стои и те напътства:
"свърши си работата
и си върви"...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любен Стоянов Все права защищены