9.08.2011 г., 12:24 ч.

Орисия 

  Поезия » Друга
488 0 1

Посрещаме живота с плач
и с отворени ръце,
енергията в нас прелива,
а времето ни не достига...

Навред го  пожелават
с мир и рози във ръка,
но за миг се той прекърши
като младичка върба.

Както с плач посрещнахме те,
с плач изпращаме сега,
все плачат за живеца, за
прекършената младичка върба.

Кръговратът, явен,
стои и те напътства:
"свърши си работата
и си върви"...

© Любен Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Живота" е натрапчивото присъствие във всичките четири куплета. Избягвай повторенията, особено когато накъртват при прочит! Губят се ритъм и рима на места!
Предложения
: ??:??