Априлски семена
Човек сам си носи кръста към звездите.
И сее семето на словото.И чак когато
вярната пътека на мечтите си намери
след години лутане в душата си...
И носи всички страхове от пещерата,
в която сам дорисува битки и победи
над мамути,птици и саблезъби тигри!
Човек сам изгражда.Или руши живота!
И всяко ново поколение е в незнание
за миналото на своите създатели.
Човек изгражда храмове на Вярата.
В името на Вярата изгаря хора и книги!
Събира залците на своя труд.И ги раздава
на жадните и гладни за любов и милост...
Човекът е роден за съзидание.Но понякога,
звярът на омразата душата му разкъсва.
И той е вече звяр към себе си и другите!
Човек жадува да добрува.И щом сезоните
на съдбата за щедър път са отредени...
Надеждата му до последен дъх живее!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
