Априлски семена
Човек сам си носи кръста към звездите.
И сее семето на словото.И чак когато
вярната пътека на мечтите си намери
след години лутане в душата си...
И носи всички страхове от пещерата,
в която сам дорисува битки и победи
над мамути,птици и саблезъби тигри!
Човек сам изгражда.Или руши живота!
И всяко ново поколение е в незнание
за миналото на своите създатели.
Човек изгражда храмове на Вярата.
В името на Вярата изгаря хора и книги!
Събира залците на своя труд.И ги раздава
на жадните и гладни за любов и милост...
Човекът е роден за съзидание.Но понякога,
звярът на омразата душата му разкъсва.
И той е вече звяр към себе си и другите!
Човек жадува да добрува.И щом сезоните
на съдбата за щедър път са отредени...
Надеждата му до последен дъх живее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
