17 авг. 2007 г., 22:40

Оръжие любов

980 0 2
Аз бях зазидала се в четири стени,
които сам-самичка бях си изградила,
но не от тухли, а от мъка и сълзи,
които някой, нявга бе ми причинил.

Опитваха се много - тез стени да разрушaт
и всеки носеше оръжието свое,
но с оръжия такива като власт и мощ
не можаха да достигнат до сърцето мое.

И ето, че в един прекрасен ден,
когато вече бях изгубила надежда,
яви се ти със две оръжия пред мен,
едното бе любов, а другото усмивка нежна.

Докосна ми сърцето - дари ми светлина,
със доброта и нежност спечели ме сега.
Щастлива съм, не го отричам, виновникът си ти,
по алеята на  щастието тичам,
изпълната със радост и мечти.

........
Едно послание аз искам да отправя:
със власт и сила, губещият вечно ще си ти,
само истинска любов и нищо друго
леда в сърцето може да стопи!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Севдалина Янкулова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...