17.08.2007 г., 22:40

Оръжие любов

977 0 2
Аз бях зазидала се в четири стени,
които сам-самичка бях си изградила,
но не от тухли, а от мъка и сълзи,
които някой, нявга бе ми причинил.

Опитваха се много - тез стени да разрушaт
и всеки носеше оръжието свое,
но с оръжия такива като власт и мощ
не можаха да достигнат до сърцето мое.

И ето, че в един прекрасен ден,
когато вече бях изгубила надежда,
яви се ти със две оръжия пред мен,
едното бе любов, а другото усмивка нежна.

Докосна ми сърцето - дари ми светлина,
със доброта и нежност спечели ме сега.
Щастлива съм, не го отричам, виновникът си ти,
по алеята на  щастието тичам,
изпълната със радост и мечти.

........
Едно послание аз искам да отправя:
със власт и сила, губещият вечно ще си ти,
само истинска любов и нищо друго
леда в сърцето може да стопи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалина Янкулова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...