17 ago 2007, 22:40

Оръжие любов

  Poesía
981 0 2
Аз бях зазидала се в четири стени,
които сам-самичка бях си изградила,
но не от тухли, а от мъка и сълзи,
които някой, нявга бе ми причинил.

Опитваха се много - тез стени да разрушaт
и всеки носеше оръжието свое,
но с оръжия такива като власт и мощ
не можаха да достигнат до сърцето мое.

И ето, че в един прекрасен ден,
когато вече бях изгубила надежда,
яви се ти със две оръжия пред мен,
едното бе любов, а другото усмивка нежна.

Докосна ми сърцето - дари ми светлина,
със доброта и нежност спечели ме сега.
Щастлива съм, не го отричам, виновникът си ти,
по алеята на  щастието тичам,
изпълната със радост и мечти.

........
Едно послание аз искам да отправя:
със власт и сила, губещият вечно ще си ти,
само истинска любов и нищо друго
леда в сърцето може да стопи!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севдалина Янкулова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...