Aug 17, 2007, 10:40 PM

Оръжие любов

  Poetry
978 0 2
Аз бях зазидала се в четири стени,
които сам-самичка бях си изградила,
но не от тухли, а от мъка и сълзи,
които някой, нявга бе ми причинил.

Опитваха се много - тез стени да разрушaт
и всеки носеше оръжието свое,
но с оръжия такива като власт и мощ
не можаха да достигнат до сърцето мое.

И ето, че в един прекрасен ден,
когато вече бях изгубила надежда,
яви се ти със две оръжия пред мен,
едното бе любов, а другото усмивка нежна.

Докосна ми сърцето - дари ми светлина,
със доброта и нежност спечели ме сега.
Щастлива съм, не го отричам, виновникът си ти,
по алеята на  щастието тичам,
изпълната със радост и мечти.

........
Едно послание аз искам да отправя:
със власт и сила, губещият вечно ще си ти,
само истинска любов и нищо друго
леда в сърцето може да стопи!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севдалина Янкулова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...