Aug 17, 2007, 10:40 PM

Оръжие любов

  Poetry
982 0 2
Аз бях зазидала се в четири стени,
които сам-самичка бях си изградила,
но не от тухли, а от мъка и сълзи,
които някой, нявга бе ми причинил.

Опитваха се много - тез стени да разрушaт
и всеки носеше оръжието свое,
но с оръжия такива като власт и мощ
не можаха да достигнат до сърцето мое.

И ето, че в един прекрасен ден,
когато вече бях изгубила надежда,
яви се ти със две оръжия пред мен,
едното бе любов, а другото усмивка нежна.

Докосна ми сърцето - дари ми светлина,
със доброта и нежност спечели ме сега.
Щастлива съм, не го отричам, виновникът си ти,
по алеята на  щастието тичам,
изпълната със радост и мечти.

........
Едно послание аз искам да отправя:
със власт и сила, губещият вечно ще си ти,
само истинска любов и нищо друго
леда в сърцето може да стопи!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севдалина Янкулова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...