21 нояб. 2018 г., 08:46

Осем месеца живях

769 0 0

Живях само осем месеца.
Все едно се събудих от кратък сън.
Бях в същия автобус, на същата седалка.
Времето бе мрачно, улиците мокри, хората безцветни.
Както тогава.
Бях със същото избледняло палто и изтъркани обувки.
В главата ми беше същата песен.
Същото момиче ме чакаше, а аз нея не. 
Лицето ти беше отново в очите ми.
Нищо друго не виждах.
Липсваше ми също толкова, както онази есен.
Всичко за мен бе мъгливо, сиво, лениво.
Нямах сила да повдигна глава. 
Тялото ми се поклащаше в ритъма на колелетата.
Нямаше милост за моята душа.
Провалих всичко, а ти ме разочарова.
Липсваш ми любов. Разделихме се.
Ти се върна в старата си смъртна рутина.
Избяга от облаците. Как да избягам и аз сега?

Поемам дълбоко въздух.. Отново не помръдвам. 

Искам да сънувам, но

уви буден съм. Питам се до кога. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© п Все права защищены

##

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...