21 окт. 2012 г., 21:50

Още

690 0 7

Животът е тръпка солена,

дрогираща всяка минута,

пулсира в издутата вена

и в мислите бясно се лута.

 

Животът ни дава по зрънце,

а взима с ръцете си алчни,

троши ежедневните грънци

с нозете на мигове прашни.

 

Животът е изгрев след залез

и крие в луните си тайни,

разказва ни истини стари

и ръси магии незнайни.

 

Живеем го сякаш наужким -

дали го живеем изобщо...

но знам, че когато се влюбя,

крещя със душата си: Още!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...