Животът е тръпка солена,
дрогираща всяка минута,
пулсира в издутата вена
и в мислите бясно се лута.
Животът ни дава по зрънце,
а взима с ръцете си алчни,
троши ежедневните грънци
с нозете на мигове прашни.
Животът е изгрев след залез
и крие в луните си тайни,
разказва ни истини стари
и ръси магии незнайни.
Живеем го сякаш наужким -
дали го живеем изобщо...
но знам, че когато се влюбя,
крещя със душата си: Още!!!
© Михаил Цветански All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав, прекрасно е!