21 oct 2012, 21:50

Още

693 0 7

Животът е тръпка солена,

дрогираща всяка минута,

пулсира в издутата вена

и в мислите бясно се лута.

 

Животът ни дава по зрънце,

а взима с ръцете си алчни,

троши ежедневните грънци

с нозете на мигове прашни.

 

Животът е изгрев след залез

и крие в луните си тайни,

разказва ни истини стари

и ръси магии незнайни.

 

Живеем го сякаш наужким -

дали го живеем изобщо...

но знам, че когато се влюбя,

крещя със душата си: Още!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...