21 oct 2012, 21:50

Още

694 0 7

Животът е тръпка солена,

дрогираща всяка минута,

пулсира в издутата вена

и в мислите бясно се лута.

 

Животът ни дава по зрънце,

а взима с ръцете си алчни,

троши ежедневните грънци

с нозете на мигове прашни.

 

Животът е изгрев след залез

и крие в луните си тайни,

разказва ни истини стари

и ръси магии незнайни.

 

Живеем го сякаш наужким -

дали го живеем изобщо...

но знам, че когато се влюбя,

крещя със душата си: Още!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...