21.10.2012 г., 21:50

Още

692 0 7

Животът е тръпка солена,

дрогираща всяка минута,

пулсира в издутата вена

и в мислите бясно се лута.

 

Животът ни дава по зрънце,

а взима с ръцете си алчни,

троши ежедневните грънци

с нозете на мигове прашни.

 

Животът е изгрев след залез

и крие в луните си тайни,

разказва ни истини стари

и ръси магии незнайни.

 

Живеем го сякаш наужким -

дали го живеем изобщо...

но знам, че когато се влюбя,

крещя със душата си: Още!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...