Още
Като всяко вехто старче
дочаках пенсията и аз,
ала нищо че, макар че,
още чувствам се витяз.
Още дрънкам на китара
и по първите петли,
„Топчето със две гюлета“
още може да гърми.
Още сръбвам си ракийка,
с ароматен сорт табак,
а пък милата комшийка,
още ми заголва крак.
Още ходя бос в полето,
със разголени гърди,
още посред нощ в небето
виждам падащи звезди.
Още сухата палитра,
с паянтовия стар триножник,
чака своята молитва
в храма на един художник.
Още чувам как вълните,
каламбурчат се под кея.
Ах, как иска ми се още,
повечко да поживея.
Весо: 16.10.2023г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Христов Все права защищены
Благодаря, че се отби.
