8 апр. 2014 г., 20:36  

Още има....

978 0 1

Питам се често как оцелях

през всичките тези години?

Повече плаках, по-малко се смях,

повече давах и по-малко взимах.

 

Във косите събрах снеговете,

преживях най-студените зими,

изгорях, за да мога да светя,

всичко губех и пак всичко имах.

 

Сега есента с мъгли ме облича,

боядисва косите ми, за да съм млада,

по-малко боли, по-силно обичам,

а трябваше толкова много да страдам...

 

Сама срещу вятъра днес ще застана

и ще му кажа, kak всичко прощавах,

kak само сърцето ми цяло остана,

kak пеглъщах сълзите,как падах и ставах,

 

как с  орлите летях, затова оцелях

през всичките тези години.

Нищо, че толкова обич пилях -

още има за Теб, още има...

 

Р.Чакърова,БГ 2007'

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...