Питам се често как оцелях

през всичките тези години?

Повече плаках, по-малко се смях,

повече давах и по-малко взимах.

Във косите събрах снеговете,

преживях най-студените зими,

изгорях, за да мога да светя,

всичко губех и пак всичко имах.

Сега есента с мъгли ме облича,

боядисва косите ми, за да съм млада,

по-малко боли, по-силно обичам,

а трябваше толкова много да страдам...

Сама срещу вятъра днес ще застана

и ще му кажа, kak всичко прощавах,

kak само сърцето ми цяло остана,

kak пеглъщах сълзите,как падах и ставах,

как с  орлите летях, затова оцелях

през всичките тези години.

Нищо, че толкова обич пилях -

още има за Теб, още има...

Р.Чакърова,БГ 2007'