3 мар. 2012 г., 11:03

Още има слънца

965 0 1

Пътника забрави за своя път,

реката излезе от коритото си свято...

Птиците отлетяха сами - ятото го нямаше.

Очите не виждаха, въпреки че гледаха...

Истината беше заровена дълбоко...

дълбоко в спомена,

а той - отровен от очакаване.

Стариците ги нямаше по улиците.

Децата пораснаха за секунди...

Хората? Хората не говореха.

Хората ги нямаше...

Сега е ерата на вълците.

И кротко аз стоях - 

взирах се във водопада от светлини,

където моите очи не виждаха нищо,

освен блясъка на самотата...

Но още има луни

и слънца зад всяка тъма,

но още има сълзи,

които  могат да родят красота.

И птиците някой ден ще се съберат

и няма да бягат от студа.

А Югът ще е навсякъде -

там, където е звукът на смеха...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...