Още ли да търпя?!
защото ще настъпи тежка зима.
Не искам друг да ме докосва,
а само ти да омагьосваш...
Ръце, очи, усмивка - без умора,
и луд с нас двама усеща се простора...
Живот в последната любов намирам,
водата, жива, от очите ти извира...
И ако някоя сибила те открадне,
след час дори, дори до пладне,
те връщам аз през седемте морета
и болката изчезва от сърцето...
- С тебе преминах девет планини,
завинаги до мене остани!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены