13 февр. 2009 г., 14:34

Още ли да търпя?!

659 0 3
Ех, не допускам друга да те има,
защото ще настъпи тежка зима.
Не искам друг да ме докосва,
а само ти да омагьосваш...
Ръце, очи, усмивка - без умора,
и луд с нас двама усеща се простора...
Живот в последната любов намирам,
водата, жива, от очите ти извира...
И ако някоя сибила те открадне,
след час дори, дори до пладне,
те връщам аз през седемте морета
и болката изчезва от сърцето...
- С тебе преминах девет планини,
завинаги до мене остани!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...