Още нося душата на лиричен поет,

нищо, че имам характер превзет,

но ми омръзна да питат, как не остаря,

много лесно, още в мен циркулира кръвта.

Още имам какво да изпитам,

какво като толкова често пъти залитам,

а стана досадно да слушам, защо не се влюби.

О, Боже, отвръщам, колко пъти любих-разлюбих.

Още има какво да препатя,

нищо, че вече боли ме адски  главата,

все се питат с почуда, какъв блясък в очите, 

стига вече, ви казвам... изревах си сълзите.

Още имам и какво да докажа,

нищо, че вече във умората лазя,

израних си и лакти, опънах и жили,

минах предела, но учудващо още съм жива!!!