Не поглеждай нататък,
там няма светлина,
нека чиста остане душата ти
и в мрака пропълзи ведрина.
Светът по-хубав е -
повярвай ми -
когато струи онази светлина,
която разпалва доброта с топлината си
и отмива злобата с мълчания.
Не отминавай нататък,
там няма друга истина,
дори когато изкачиш височината си,
от там няма да уловиш мига.
Бъди опора за приятели,
стопявай болката в техните сърца
и прощавай гнева на нещастници,
те не са научени да обичат така.
Денят по-щастлив ще е -
повярвай ми -
когато разцъфва в него нежността
и дори да напира сълзата ти,
дарявай още по-силно от обичта!
© Светлана Тодорова Все права защищены