16 июн. 2011 г., 11:40

Още се събуждам незавършена

1.8K 0 14
Не искай да пресичам аз във тебе,
страхувам се от всичките ти улици,
 защото нямат „Стоп” и „Забранено” -  
изтръгнатите знаци са изгубване.

Но аз не искам вече да се губя,

дори във някой, който е вселена,
застлана с дъжд и златна шума,
а винаги съм си мечтала есен.

 Така е, да  - рисувах я със пръсти 

по сивите пердета пред стъклото
 и ми изглеждаше по-малко мъртъв  
 парадът вън - зад моето прозорче.  

Но въпреки това ще си остана тук,

в началото на всичките ти улици.
 Защото се изгубих в някого веднъж
и още се събуждам незавършена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рени Бакалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...