Още се събуждам незавършена
Не искай да пресичам аз във тебе,
страхувам се от всичките ти улици,
защото нямат „Стоп” и „Забранено” -
изтръгнатите знаци са изгубване.
Но аз не искам вече да се губя,
дори във някой, който е вселена,
застлана с дъжд и златна шума,
а винаги съм си мечтала есен.
Така е, да - рисувах я със пръсти
по сивите пердета пред стъклото
и ми изглеждаше по-малко мъртъв
парадът вън - зад моето прозорче.
Но въпреки това ще си остана тук,
в началото на всичките ти улици.
Защото се изгубих в някого веднъж
и още се събуждам незавършена.
страхувам се от всичките ти улици,
защото нямат „Стоп” и „Забранено” -
изтръгнатите знаци са изгубване.
Но аз не искам вече да се губя,
дори във някой, който е вселена,
застлана с дъжд и златна шума,
а винаги съм си мечтала есен.
Така е, да - рисувах я със пръсти
по сивите пердета пред стъклото
и ми изглеждаше по-малко мъртъв
парадът вън - зад моето прозорче.
Но въпреки това ще си остана тук,
в началото на всичките ти улици.
Защото се изгубих в някого веднъж
и още се събуждам незавършена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рени Бакалова Всички права запазени
