22 дек. 2014 г., 13:35

Още сме будни

981 0 0

И ето - самотата ни поглъща:

сиви сенки, мрачна стая.

Спомените мисълта прегръщат,

опиянено там ме търсиш - зная.

 

Аз ще идвам вечер във съня ти,

спотаила дъх до тебе ще приседна.

Ще те гледам кротко, няма да те будя.

... И ще си повтарям, че е за последно...

 

Ще ме търсиш денем, нощем,

в стари снимки, вещи овехтели.

Ще се питаш струва ли си още;

вече чувствата дали не са умрели?!

 

Не! - Едва ли любовта заспива,

щом двамата сме още будни.

Дори и разделени не изстиват - 

две сърца обичат се безумно!

 

ЦГ.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....