23 янв. 2014 г., 19:27

Още съм там 

  Поэзия » Другая
641 0 2

Още съм там, при боровете в гората.

Още съм там, слушайки шума на листата.

И вятъра, който брули върховете снежни.

И долу в полята безбрежни.

 

Още съм там и не знам дали ще се върна,

в град на безсмислие и шум да се завърна... 

 

Още съм там и не мога,

да оставя това и себе си да догоня.

 

А става вече студено и не знам

дали планината ще приеме да остана там. 

 

Още съм там, както и ти

далеч нависоко от нечисти очи!

 

Още съм там, където други не знаят

и да намерят мястото те ще нехаят!

 

Далеч в планината в шарена есен,

в мъглив хоризонт на спомен отнесен.

 

Нависоко в ширта, където се виждат звездите,

още съм там, където се раждат мечите!

  

Балканът е сам, макар и населен,

знаещ всяка история и всеки спомен...

 

Вятърът свири във всичките клони -

„Още съм там, още съм там...“ - ни говори!

                                                                                                04.10.13-06.10.13

© Божана Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Вятърът свири във всичките клони" и наистина говори...Поздрави!
  • "Още съм там и не мога,
    да оставя това и себе си да догоня."

    Много хубав стих, въпреки усещащата се тъга.

    Поздрав!
Предложения
: ??:??