Още съм там
Още съм там, при боровете в гората.
Още съм там, слушайки шума на листата.
И вятъра, който брули върховете снежни.
И долу в полята безбрежни.
Още съм там и не знам дали ще се върна,
в град на безсмислие и шум да се завърна...
Още съм там и не мога,
да оставя това и себе си да догоня.
А става вече студено и не знам
дали планината ще приеме да остана там.
Още съм там, както и ти
далеч нависоко от нечисти очи!
Още съм там, където други не знаят
и да намерят мястото те ще нехаят!
Далеч в планината в шарена есен,
в мъглив хоризонт на спомен отнесен.
Нависоко в ширта, където се виждат звездите,
още съм там, където се раждат мечите!
Балканът е сам, макар и населен,
знаещ всяка история и всеки спомен...
Вятърът свири във всичките клони -
„Още съм там, още съм там...“ - ни говори!
04.10.13-06.10.13
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божана Петрова Все права защищены
