Още съм там, при боровете в гората.

Още съм там, слушайки шума на листата.

И вятъра, който брули върховете снежни.

И долу в полята безбрежни.

Още съм там и не знам дали ще се върна,

в град на безсмислие и шум да се завърна... 

Още съм там и не мога,

да оставя това и себе си да догоня.

А става вече студено и не знам

дали планината ще приеме да остана там. 

Още съм там, както и ти

далеч нависоко от нечисти очи!

Още съм там, където други не знаят

и да намерят мястото те ще нехаят!

Далеч в планината в шарена есен,

в мъглив хоризонт на спомен отнесен.

Нависоко в ширта, където се виждат звездите,

още съм там, където се раждат мечите!

Балканът е сам, макар и населен,

знаещ всяка история и всеки спомен...

Вятърът свири във всичките клони -

„Още съм там, още съм там...“ - ни говори!

                                                                                                04.10.13-06.10.13