19 янв. 2007 г., 16:03

Още топло

711 0 2

Още топло

Детето проплака

И поиска да срещне лошото

Предначертано му

 

***

 

Погледнах през прозрачните лещи

И света приближен

Ме уплаши

Събрах комплексите си

И наранен

Се заключих в самотата си

 

Имам си един

Малък прозорец

Мога да гледам през него

Но не мога да го отворя

 

Така ги правят вече

 

Имам си една бутилка

Която никога няма да се изпразни

Защото на дъното й пируват

Боговете на наздравиците

 

Понякога вечер с юмруците си избивам всички стени

И лещите се напукват и света се мени

 

Никога няма да събера всички части

На живота, който ми дадоха

 

***

 

Още топло

Детето изчака

И влезе в тъмната уличка

 

Сирени

Уплашени

Вият

Намръщено

 

18.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...