19 янв. 2007 г., 16:03

Още топло

718 0 2

Още топло

Детето проплака

И поиска да срещне лошото

Предначертано му

 

***

 

Погледнах през прозрачните лещи

И света приближен

Ме уплаши

Събрах комплексите си

И наранен

Се заключих в самотата си

 

Имам си един

Малък прозорец

Мога да гледам през него

Но не мога да го отворя

 

Така ги правят вече

 

Имам си една бутилка

Която никога няма да се изпразни

Защото на дъното й пируват

Боговете на наздравиците

 

Понякога вечер с юмруците си избивам всички стени

И лещите се напукват и света се мени

 

Никога няма да събера всички части

На живота, който ми дадоха

 

***

 

Още топло

Детето изчака

И влезе в тъмната уличка

 

Сирени

Уплашени

Вият

Намръщено

 

18.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...