19 янв. 2007 г., 16:03

Още топло

716 0 2

Още топло

Детето проплака

И поиска да срещне лошото

Предначертано му

 

***

 

Погледнах през прозрачните лещи

И света приближен

Ме уплаши

Събрах комплексите си

И наранен

Се заключих в самотата си

 

Имам си един

Малък прозорец

Мога да гледам през него

Но не мога да го отворя

 

Така ги правят вече

 

Имам си една бутилка

Която никога няма да се изпразни

Защото на дъното й пируват

Боговете на наздравиците

 

Понякога вечер с юмруците си избивам всички стени

И лещите се напукват и света се мени

 

Никога няма да събера всички части

На живота, който ми дадоха

 

***

 

Още топло

Детето изчака

И влезе в тъмната уличка

 

Сирени

Уплашени

Вият

Намръщено

 

18.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...