Още топло
Още топло
Детето проплака
И поиска да срещне лошото
Предначертано му
***
Погледнах през прозрачните лещи
И света приближен
Ме уплаши
Събрах комплексите си
И наранен
Се заключих в самотата си
Имам си един
Малък прозорец
Мога да гледам през него
Но не мога да го отворя
Така ги правят вече
Имам си една бутилка
Която никога няма да се изпразни
Защото на дъното й пируват
Боговете на наздравиците
Понякога вечер с юмруците си избивам всички стени
И лещите се напукват и света се мени
Никога няма да събера всички части
На живота, който ми дадоха
***
Още топло
Детето изчака
И влезе в тъмната уличка
Сирени
Уплашени
Вият
Намръщено
18.01.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
