Jan 19, 2007, 4:03 PM

Още топло

  Poetry
715 0 2

Още топло

Детето проплака

И поиска да срещне лошото

Предначертано му

 

***

 

Погледнах през прозрачните лещи

И света приближен

Ме уплаши

Събрах комплексите си

И наранен

Се заключих в самотата си

 

Имам си един

Малък прозорец

Мога да гледам през него

Но не мога да го отворя

 

Така ги правят вече

 

Имам си една бутилка

Която никога няма да се изпразни

Защото на дъното й пируват

Боговете на наздравиците

 

Понякога вечер с юмруците си избивам всички стени

И лещите се напукват и света се мени

 

Никога няма да събера всички части

На живота, който ми дадоха

 

***

 

Още топло

Детето изчака

И влезе в тъмната уличка

 

Сирени

Уплашени

Вият

Намръщено

 

18.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...